Шофьорски курсове

Действия в критични и аварийни ситуации

Загуба на управление и странична устойчивост

Загубата на управление и странична устойчивост най-често става при движение по хлъзгав път. Настилката е хлъзгава, когато е мокра, заснежена и заледена - което е най-опасно. Движението по хлъзгав път се извършва с понижена скорост и увеличена дистанция до предния автомобил. При движение по хлъзгав път всяка рязка маневра, спиране или ускорение (подаване на газ) може да доведе до загуба на странична устойчивост и управление на автомобила. Признак за загубата на управление и устойчивост на хлъзгав път е внезапното олекване на волана, при което автомобилът „отказва" да се отклонява в желаното направление. Загуба на странична устойчивост (странично плъзгане) може да получат поотделно предният, задният или двата моста едновременно. Най-опасно е страничното плъзгане само на задния мост. Основни принципи:

  • Още при първите признаци на загуба на устойчивост и управление автомобилът трябва да се освободи от всякакви спирачни или теглителни усилия и с премерени движения да се възстанови правилното му положение върху пътя. Най-добре е намаляването на скоростта да се извършва чрез двигателя с превключване на по-ниска предавка.
  • Страничното плъзгане на задния мост (завъртането на автомобила) може да се неутрали¬зира с по-рязко завъртане на управляемите колела в посоката на плъзгането. Независимо какво е състоянието на пътя, ако предстои завой, скоростта на автомобила се намалява преди навлизането в кривата! Всяка употреба на спирачки в завоя може да доведе до нарушаване на устойчивостта на автомобила.

Действия при спукване на гума

По време на движение неочаквано изтичане на въздух от гумата (т. нар. спукване на гума) може да се получи в резултат от пробив от твърд и остър предмет, неизправен вентил или нарушаване на херметичността на безкамерна гума. Ако скоростта е малка, още преди да се получат характерните удари, автомобилът започва да занася към страната на спуканата гума и спирането е безпроблемно.

Ако скоростта е голяма, рязко спиране може да доведе до загуба на устойчивост и завърта¬не на автомобила около спуканата гума. Затова в случай на спукване на гума при голяма скорост трябва да се спира плавно с едновременно внимателно коригиране посоката на движение. При това воланът трябва да се държи здраво с двете ръце, защото тежестта в него нараства неколкократно.

Действия при внезапен отказ на спирачките

Отказ на спирачките може да се получи при изтичане на спирачната течност, респ. навлизане на въздух в хидравличната спирачна система. В такъв случай при натиск спирач¬ният педал „потъва" без получаване на желания спирачен ефект. Когато отказът се получи в екстремна ситуация, например спиране с цел предотвратяване на удар в спряло, спиращо или движещо се с малка скорост отпред МПС (при липса на спасителен коридор) или необходимост от намаляване на скоростта преди остър завой или кръстовище, е необходимо спирачният педал незабавно да се отпусне и отново рязко да се натисне (т. нар. помпане). В случай че ефектът е незадоволителен, моментално трябва да се премине към спиране с двигателя чрез превключване на ниска предавка или дори на първа скорост, като предвари¬телно се издърпа докрай и ръчната спирачка. Трябва да се знае, че ефектът от нея при висока скорост е минимален.

Опасно намаляване на ефективността на спирачките може да се получи и при прегряването им вследствие на честа употреба и при продължително спускане. Затова при продължителни наклони скоростта трябва да се намалява основно с двигателя, т. е. движението да се извършва на по-ниска предавка.

Действия при пожар

Принципът на гасене на пожар е прекъсване достъпа на кислород до огнището (пламъка). Последователност на действията при пожар: Ако се случи по време на движение, моментално се изключва двигателят, автомобилът се спира плътно вдясно и по възможност извън платното за движение. Отстраняват се пътниците, които не биха могли да помогнат.

В повечето случаи огънят тръгва от коша на двигателя. Желателно е първо да се вдигне капакът, за да се види какво гори. С това обаче ще се увеличи притокът на кислород и огънят ще се разгори още повече. В такъв случай, след като вече е отворен капакът, трябва на всяка цена да се свали положителният полюс на акумулатора.

Веднага след това капакът отново се затваря и се търси пожарогасителят, ако вече не е подръка. Ако пожарът не се е разраснал, може с по-голям успех да се загаси, без да се отваря капакът, като струята от пожарогасителя се насочи отдолу под предната престилка на купето.

В случай че се гаси отгоре, капакът се отваря съвсем малко, напъхва се пожарогасителят и след няколко впръсквания може да се повдигне повече. При това ефективността е по-голяма, като се пускат кратки струи пяна. По подобен начин се гаси огън и в купето - вратите и прозорците трябва да бъдат затворени. Във всички случаи не трябва да се пръска срещу вятъра!

Обемът на пожарогасителите е ограничен и те се изпразват за кратко време. Затова пяната трябва да се използва икономично, само срещу пламъци и на кратки впръсквания (с продължителност от три до четири секунди), като при възможност е добре да се остави резерва, в случай че пожарът се възобнови.

При липса на пожарогасител пламъците може да се гасят с одеяло, връхна дреха, пясък и други подръчни средства, с които да се прекъсне притокът на кислород до източника. Щетите при пожар са в пряка зависимост от бързината на действията.